Самоначисляване на ДДС: какво трябва да знаете

Знаете, че обикновено доставчикът на стоки и услуги е този, който начислява ДДС. Има обаче случаи, при които се изисква обратното — получателят на стока или услуга сам да начисли и плати ДДС. Тази статия е насочена към самоначисляването на ДДС при доставка на услуги, което е често срещан казус в международната търговия и особено в онлайн бизнеса. Фокус тук ще бъдат B2B сделките, тоест когато и купувача и продавача са фирми (юридически лица). За продажба на услуги към крайни клиенти, моля вижте OSS. Самоначисляването на ДДС, също познато като обратно начисляване на ДДС, е процес, при който получателят на стоки или услуги е задължен да изчисли и декларира дължимия данък вместо доставчика, който се намира в друга държава. Механизмът гарантира, че данъкът се начислява и плаща там, където е дължим, определено според правилото за “място на изпълнение”, регламентирано в ЗДДС.

Значението на “място на изпълнение”

Ключов елемент при самоначисляването на ДДС е определянето на “място на изпълнение” на доставката. ЗДДС разполага с цяла глава, посветена на тази тема — от чл. 17 до чл. 24. По-конкретно, доставката на услуги е регламентирана в чл. 21 от ЗДДС, който определя дали услугата се счита за извършена в България или в друга държава. Според чл. 21, при услуги между две данъчно задължени лица (B2B), мястото на изпълнение обикновено е там, където е установен получателят на услугата. Това правило е особено важно за счетоводителите, тъй като определя дали сделката подлежи на самоначисляване.

Защо е необходимо самоначисляването?

Основната цел на механизма е да осигури, че ДДС ще бъде събран и отчетен правилно, дори когато доставчикът и получателят се намират в различни държави или при доставки от трети страни. Например, когато българска фирма ползва услуга от чуждестранно юридическо лице (ЮЛ), което не е регистрирано по ДДС в България, на практика е невъзможно чуждестранната фирма да плати данъка в България. В този случай, ако мястото на изпълнение се счита България, отговорността за начисляване и плащане на ДДС преминава върху получателя.

Как да разпознавате сделките за самоначисляване в онлайн търговията?

Счетоводителите, които се занимават със счетоводство на онлайн магазин, трябва да обръщат особено внимание на услугите, предоставяни от чуждестранни компании. Ето няколко насоки за ситуациите, в които се прилага самоначисляване на ДДС:

1. Самоначисляване на ДДС при услуги от трети страни: Това обхваща услуги, предоставени от доставчици извън ЕС, като софтуерни разработки, консултации и др. Проверете дали услугите, получени от доставчици извън ЕС, попадат в обхвата на чл. 21 от ЗДДС. Ако мястото на изпълнение е в България, следва да се самоначисли ДДС.

   При услуги от трети страни, на фактурата може да е изписан ДДС номер във формат EU123456789. Тези номера индикират регистрация по MOSS или сегашния OSS режим “Извън съюза” за фирми от трети страни, предоставящи електронни услуги. Този вид номера не могат да се проверяват в VIES, и се записват в протокола за самоначисляване както са дадени във фактурата.

2. Самоначисляване на ДДС при услуги от ЕС: Когато българска фирма получава услуги от фирма, регистрирана в ЕС, но която не начислява ДДС според своето национално законодателство. Например, при маркетингови или IT услуги. Такива са реклама в Google, Facebook. Уверете се, че услугите, предоставени от фирма в ЕС, са правилно класифицирани и мястото на изпълнение е определено според чл. 21.
3. Самоначисляване на ДДС при ВОП (вътреобщностни придобивания):Закупуването на стоки от държави-членки на ЕС. Получателят е длъжен да самоначисли ДДС, ако доставчикът не е начислил такъв. При вътреобщностно придобиване на стоки или услуги, доставчикът често не начислява ДДС, което изисква от получателя да го самоначисли. Тези сделки са регламентирани в чл. 13 и чл. 21 от ЗДДС.
4. Онлайн платформи и SaaS услуги: При доставката на дигитални услуги (напр. хостинг, лицензи за софтуер) от доставчици в ЕС или трети страни, проверете дали е приложим механизъм за самоначисляване. В онлайн търговията, това могат да бъдат фактури от Shopify, софтуери за маркетинг цели като MailChimp, SEMrush, Canva.

Какво да направите, ако ЮЛ не е регистрирано по ДДС?

Фирмите, които не са регистрирани по ДДС, също имат законово задължение да самоначислят данъка. Например, ако фирма в България получава услуги от ЕС или трети страни, тя е длъжна да декларира и плати ДДС. В този случай, за да посрещне изискванията, фирмата може да се регистрира съгласно чл. 97а от ЗДДС, което позволява на лицата, които извършват вътреобщностни доставки или получават услуги от ЮЛ в чужбина (и когато място на изпълнение е България) да самоначиляват ДДС. Но кога се регистрира фирма по ДДС и струва ли си да се прави регистрация първо по чл. 97а, ако после ще възникне необходимост да се прави по чл. 96? Обикновено за фирмите, които се занимават с онлайн търговия, особено тези от тях, които извършват дистанционни продажби, регистрирането по чл. 97а от ЗДДС е нецелесъобразна. С регисграция по чл. 97а не могат да посрещнат задълженията си за дистанционни продажби или регистрация по ДДС в чужбина. За тези цели е необходима стандартна ДДС регистрация (по чл. 96).

OSS и B2B сделки: Важи ли самоначисляване?

При B2B сделки, ако доставчикът от друга държава е регистриран по OSS (One Stop Shop), той обикновено начислява ДДС само при B2C сделки. За B2B сделки, когато доставчикът не начисли ДДС, получателят е задължен да самоначисли данъка, ако мястото на изпълнение е България. Това означава, че OSS регистрацията на доставчика не отменя задължението за самоначисляване при B2B сделки.

Препоръки към счетоводителите

За да определите кога е необходимо да се самоначисли ДДС, препоръчваме да се консултирате с разпоредбите в чл. 17–24 от ЗДДС. По-специално:

• Чл. 13 и чл. 21: За сделки с вътреобщностни доставки и услуги.
• Чл. 97а: При задължение за регистрация по ДДС за получени услуги от чуждестранни доставчици, когато фирмата получател не е регистрирана по ДДС.

Протокол за самоначисляване на ДДС

При получаване на услуга от чужбина или при вътреобщностно придобиване (ВОП), данъкът се начислявя със специален протокол по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Той представлява първичен счетоводен документ и е задължителен за счетоводното отразяване на тези сделки. Можете да използвате следната бланка: протокол за самоначисляване на ДДС. Уверете се, че протоколът е изготвен правилно и подаден в срок в НАП. Той се включва в дневника с продажбите на юридическото лице и следователно се деклрарира в срок до 14-ти на месеца следващ отчетния.